ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИМФЕДЕМ

ЛЕЧЕНИЕ НА ЛИМФЕДЕМ – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ С ПРОЦЕДУРАТА МАНУАЛЕН ЛИМФЕН ДРЕНАЖ

Рехабилитация на Лимфедем

Какво представлява едемът?

Едемът е последица от нарушено равновесие в транспортирането на междуклетъчна течност, като последица от него е абнормално събиране на вода в тъканите. Хроничният лимфедем е болестно състояние на организма, отговорно за трайното и прогресиращо увеличение на обема на крайниците (а понякога и на тялото) в следствие на лимфен застой, причинен от различни промени в лимфната система.

Хроничният Лимфедем може да се раздели на две групи: първичен – когато отокът се дължи на вродени аномалии на лимфната система, и вторичен – когато заболяването е последица от външни причини – оперативни интервенции, травми и др., които предизвикват механично притискане на лимфните пътища, лимфен застой и оток на тъканите. При лимфостатичния едем се различават 3 различни стадия:

• Първи стадий: Счита се за комплексно обратим и при него не се наблюдава фибросклерозиране. Тъканта е мека, отсъства болка и няма промяна в цвета на кожата. При натиск с пръст остава ясна следа. Когато обиколката на определено място на крайника се е увеличила с 2 см. или обемът е нараснал с 200 мл. в сравнение с контралатералното място, говорим за лимфедем.
• Втори стадий: Започва фибросклерозиране на тъканите. Това състояние е необратимо, тъй като фиброзите може да бъдат размекнати, но не и елиминирани. Отеклата тъкан започва да се втвърдява и при натиск остава само плитка вдлъбнатина. До този етап по принцип лимфедемът не предизвиква болка.
• Трети стадий: Обозначава се още и като лимфатичен елефантиазъм. Фибросклеротичното преструктуриране на тъканите вече е много напреднало. С подходящо лечение (мануален лимфен дренаж или МЛД) това състояние действително може да се подобри, но на този етап не е възможна комплексна обратимост.

В трети стадий част от протеините преминават в гел, а мастната тъкан се увеличава. Ако едемът просъществува по-дълго, се получава вътрешно-клетъчен едем, който води до бърза клетъчна смърт. Фиброзирането на съединителната тъкан се разпростира и върху разположените в тъканта лимфни пътища, артерии и вени.

Вторичният лимфедем на горните крайници, който се нарича още постмастектомичен лимфедем, е класическа индикация за мануален лимфен дренаж.

Става дума за механично възпрепятстване на лимфния поток заради предхождащо отстраняване на аксиларни възли. Около 60% от всички вторични лимфедеми се появяват след заболяване от рак на гърдата. Последните данни сочат, че този едем се развива при 20% от всички оперирани от рак на гърдата пациенти и е последица от лъчетерапия.

Как действа МЛД?

Терапевтичният ефект на мануалния лимфен дренаж се крие в неговото многостранно въздействие. След МЛД се наблюдава спадане на отока, обезболяване, отпускане на скелетната мускулатура. Тези многостранни ефекти от МЛД обясняват многообразието от терапевтичните възможности на процедурата.

Продължителността на този тип лечение на лимфедем с МЛД е между 30 минути и един час. Всекидневно се правят между 10 и 20 процедури, след което се провежда поддържаща терапия 1-2 пъти седмично. След 6 месеца курсът на лечение се повтаря.

Следва да се има предвид, че успоредно с мануалния лимфен дренаж при лечение на лимфедем не бива да се пренебрегва бандажирането. Само комбинацията от тези два елемента води до успешно лечение. Компресивната превръзка се осъществява чрез нискоеластични бинтове по специална методика – равномерно и конусообразно, като бандажът трябва да се носи 24 часа. Едва след постигане на стабилен терапевтичен резултат, бандажирането може да се замести с компресивен ръкав, който през нощта се сваля. Специално подбран комплекс от упражнения допълва и подпомага ефекта на лечението.

От особена важност е да се знае, че пациенти с лимфедем не подлежат на класически дълбок масаж, тъй като той влошава състоянието на засегнатия крайник. Подходящ за този случай е лимфодренажен масаж.

За да бъде успешно лечението чрез МЛД, е необходимо и съдействието на пациента. Той участва активно в своето лечение и бива обучаван за правилно поддържане на постигнатия резултат. Положението на едемната ръка по възможност трябва да е на височината на раменете, да не се оставя да виси надолу и да се избягва лежането върху нея. Необходимо е ръката да се раздвижва начесто за кратко време и леко – с оглед предотвратяването на появата на хипотрофия. Мускулните контракции стимулират венозното и лимфатичното отичане.

Пациентът трябва да пази едемната ръка от най-малките наранявания. Болната ръка не бива да бъде подлагана на вземане на кръв, инжекции, мерене на кръвното, работа в градина без ръкавици, носене на тежки предмети, нараняване целостта на кожата и др. В случай на кръвонасядане вследствие на нараняване, незабавно трябва да се направи МЛД. Не бива да се допуска и притискане на крайника от облеклото, например – презрамките на сутиена трябва да са широки, за предпочитане са леките гръдни протези. Опасността от едем нараства при наднормено тегло, затова е важно ежедневната храна да е бедна на готварска сол.

Следоперативният мануален лимфен дренаж се препоръчва профилактично, защото чрез него се лекува субклиничният едем.

Какъв е резултатът от МЛД?

Процедурите с мануален лимфен дренаж водят до активиране на лимфната система, отокът на крайника чувствително намалява и се подобрява тургурът на кожата (тя става розова, еластична, без петна). Пациентът усеща крайника по-лек, подвижен и по-мек. Чрез МЛД се постигат трайни резултати и успешно възстановяване на лимфедемния крайник.

Трябва да се знае, че лимфедемът не се лекува медикаментозно, затова бъдете внимателни към най-ранните симптоми. При първи признаци на болка, дискомфорт и оток, потърсете специалист. Мануалният лимфен дренаж се прилага с голям успех и в козметиката, тъй като намалява ефективно обиколката на крайниците, затова е подходящ за лечение на един най-нежеланите състояния на крайниците при жените – целулита.

Галерия